Символите

 Символика, символи, символични значения… какво са символите и каква роля играят те за нас? Защо трябва да се занимаваме с тях и възможно ли е да установим единна символична система за всички хора? На тези и подобни въпроси се стремят да си отговорят психолози, учени, семиотици, философи, духовни учители и тн. Символът е преди всичко знак – знак за нещо. Самото съдържание на символа не е онова, което той изобразява като значение. Явният вид на символа по асоциативен път се свързва със значението, което той иска да препредаде на реципиента. Например – на географската карта находищата на черни въглища се обозначават с черно квадратче. Символът в случая е черното квадратче, а смисълът са находищата на черни въглища. Друг пример е знакът, който се поставя на входа на някои сгради, на който има изобразен задраскан сладолед – смисловото значение тук е ясно за всички – нямате право да влизате със сладолед. В нашето ежедневие ние сме заобиколени от символи. Дори не си даваме сметка за някои от тях – като думите например. Думите също са символи. Така например думата „куче” сама по себе си представлява просто набор от четири букви, подредени една след друга, но прочитайки я вие не мислите за нея конкретно, вие мислите за куче. Това означава, че в известен смисъл ние никога не можем да препредадем реалността един на друг в оригинал, защото езика, значенията който използваме винаги са по своята същност символа за нещото, но не самото нещо. Мисля, обаче че това важи най-вече за нашия вътрешен свят. Външната реалност може да бъде предавана в оригинал – например вместо да описваме с думи кучето до най-малкия детайл, можем просто да го снимаме и покажем на другия. Но вътрешната реалност в своя оригинал е достояние единствено за нас самите – нашите мисли, мечти или пък страхове. Защо човекът има нужда от други типове символика освен езика. Езикът все пак си е една достатъчно добра, основана на логиката система, чрез която ние с лекота изразяваме нашите съзнавани преживявания и изкривяването, което се получава при предаването им на другия, за което говорих по-горе, е в минимална и пренебрежителна степен. Защо са ни тогава другите символи, които откриваме в сънищата, в изкуството, в религиозните обичаи? Следователно има нещо в нас, което ние имаме потребността да изразим, но което ни е толкова непонятно и недостъпно, че не можем да направим това чрез езика. Това са нашите несъзнавани съдържания, всички онези наши представи, емоции, страхове и желания, които са отвъд нашето съзнание, които действат на несъзнавано равнище. До тук можем да обобщим по следния начин: човекът като цяло има потребността да изразява себе си, да предава на околните това, което се случва в него. Езикът се явява този проводник за съзнаваната част от психиката, а символиката е проводникът на несъзнаваната част. В известен смисъл символиката е езикът на несъзнаваното. Това е един език, който не се ръководи от логическите закони, в него представите се навързват по асоциативен принцип. Еднаква символична система за всички хора? Не напротив, точно обратното. Всеки човек има своя собствена изградена символика. Един и същи символ при различни хора означава различни неща. Например човекът X сънува, че шофира. Това за него означава, че е поел някакъв нов път в своя живот. Човекът Y сънува, че шофира. Това за него означава, че е приел мъжката роля в обществото, понеже той асоциира шофирането с мъжественост, докато първия асоциира шофирането с пътя. За човекът Z шофирането може пък да означава желание за бягство и тн. Виждаме, че няма общовалидна единна система от символи за хората. Всеки има своя уникален жизнен опит, който спомага за това представите да се наредят по уникален тип асоциативни връзки.

Използването на символи в изкуството е много интересен момент. То си проличава най-много в стихотворенията и песните, но съществува и във филмовите продукции. На него се основава сюрреализмът – течение в изкуството, при което авторът се оставя на своите, свободно изскачащи асоциации или е под въздействие на вещества, провокиращи халюцинации и изобразява всичко, което му идва на ума. По този начин се стреми да изобрази своето несъзнавано. Символиката в изкуството се стреми да въздейства на човека на едно по-дълбоко ниво, да препредаде съобщението в оригинал, а не чрез посредничеството на езика, който го изкривява. И смятам, че успява. Не съм чул досега някой да се трогне, четейки в учебник по медицина какво представлява смъртта, докато изкуството ни докосва емоционално препредавайки ни същата тази идея. Накрая искам да засегна и темата за съновниците. Много хора вярват в тях и след като сънуват нещо бързат да отворят книжката, за да прочетат какво ги очаква. Дали сънищата показват бъдещето или не е спорен въпрос. Според Юнг – да, според Фройд – не. Но това, което искам да засегна тук е, че това отново е даване на някакви значения, на някакъв смисъл отвън. Това не е вашият смисъл – това е смисълът на онзи, който е написал съновника. Така че те са напълно безполезни.

Автор: Иван Алексиев