Символите

 Символика, символи, символични значения… какво са символите и каква роля играят те за нас? Защо трябва да се занимаваме с тях и възможно ли е да установим единна символична система за всички хора? На тези и подобни въпроси се стремят да си отговорят психолози, учени, семиотици, философи, духовни учители и тн. Символът е преди всичко знак – знак за нещо. Самото съдържание на символа не е онова, което той изобразява като значение. Явният вид на символа по асоциативен път се свързва със значението, което той иска да препредаде на реципиента. Например – на географската карта находищата на черни въглища се обозначават с черно квадратче. Символът в случая е черното квадратче, а смисълът са находищата на черни въглища. Друг пример е знакът, който се поставя на входа на някои сгради, на който има изобразен задраскан сладолед – смисловото значение тук е ясно за всички – нямате право да влизате със сладолед. В нашето ежедневие ние сме заобиколени от символи. Дори не си даваме сметка за някои от тях – като думите например. Думите също са символи. Така например думата „куче” сама по себе си представлява просто набор от четири букви, подредени една след друга, но прочитайки я вие не мислите за нея конкретно, вие мислите за куче. Това означава, че в известен смисъл ние никога не можем да препредадем реалността един на друг в оригинал, защото езика, значенията който използваме винаги са по своята същност символа за нещото, но не самото нещо. Мисля, обаче че това важи най-вече за нашия вътрешен свят. Външната реалност може да бъде предавана в оригинал – например вместо да описваме с думи кучето до най-малкия детайл, можем просто да го снимаме и покажем на другия. Но вътрешната реалност в своя оригинал е достояние единствено за нас самите – нашите мисли, мечти или пък страхове. Защо човекът има нужда от други типове символика освен езика. Езикът все пак си е една достатъчно добра, основана на логиката система, чрез която ние с лекота изразяваме нашите съзнавани преживявания и изкривяването, което се получава при предаването им на другия, за което говорих по-горе, е в минимална и пренебрежителна степен. Защо са ни тогава другите символи, които откриваме в сънищата, в изкуството, в религиозните обичаи? Следователно има нещо в нас, което ние имаме потребността да изразим, но което ни е толкова непонятно и недостъпно, че не можем да направим това чрез езика. Това са нашите несъзнавани съдържания, всички онези наши представи, емоции, страхове и желания, които са отвъд нашето съзнание, които действат на несъзнавано равнище. До тук можем да обобщим по следния начин: човекът като цяло има потребността да изразява себе си, да предава на околните това, което се случва в него. Езикът се явява този проводник за съзнаваната част от психиката, а символиката е проводникът на несъзнаваната част. В известен смисъл символиката е езикът на несъзнаваното. Това е един език, който не се ръководи от логическите закони, в него представите се навързват по асоциативен принцип. Еднаква символична система за всички хора? Не напротив, точно обратното. Всеки човек има своя собствена изградена символика. Един и същи символ при различни хора означава различни неща. Например човекът X сънува, че шофира. Това за него означава, че е поел някакъв нов път в своя живот. Човекът Y сънува, че шофира. Това за него означава, че е приел мъжката роля в обществото, понеже той асоциира шофирането с мъжественост, докато първия асоциира шофирането с пътя. За човекът Z шофирането може пък да означава желание за бягство и тн. Виждаме, че няма общовалидна единна система от символи за хората. Всеки има своя уникален жизнен опит, който спомага за това представите да се наредят по уникален тип асоциативни връзки.

Използването на символи в изкуството е много интересен момент. То си проличава най-много в стихотворенията и песните, но съществува и във филмовите продукции. На него се основава сюрреализмът – течение в изкуството, при което авторът се оставя на своите, свободно изскачащи асоциации или е под въздействие на вещества, провокиращи халюцинации и изобразява всичко, което му идва на ума. По този начин се стреми да изобрази своето несъзнавано. Символиката в изкуството се стреми да въздейства на човека на едно по-дълбоко ниво, да препредаде съобщението в оригинал, а не чрез посредничеството на езика, който го изкривява. И смятам, че успява. Не съм чул досега някой да се трогне, четейки в учебник по медицина какво представлява смъртта, докато изкуството ни докосва емоционално препредавайки ни същата тази идея. Накрая искам да засегна и темата за съновниците. Много хора вярват в тях и след като сънуват нещо бързат да отворят книжката, за да прочетат какво ги очаква. Дали сънищата показват бъдещето или не е спорен въпрос. Според Юнг – да, според Фройд – не. Но това, което искам да засегна тук е, че това отново е даване на някакви значения, на някакъв смисъл отвън. Това не е вашият смисъл – това е смисълът на онзи, който е написал съновника. Така че те са напълно безполезни.

Автор: Иван Алексиев

Сънищата – спекулации и реалност

Какво са сънищата? Как гледа психологията на тях, как ги обяснява като психични явления и какво означават техните съдържания? Психоанализата определя сънищата като единственият невротичен симптом, който се среща и при психично здрави хора, нестрадащи от невроза. Неврозата между другото не се определя като психично заболяване, тъй като страдащият от нея не скъсва с реалността. Но в психологията норма и ненорма, здраве и болест са доста размити и неясни. Щом човек страда той е пациент. От латински пациент – patiens означава страдащ.

Хората още от древността са се интересували от сънищата. Примитивните племена и народи са им отдавали значение и са гледали на тях като на предвестници на бъдещето. Нерядко сънищата на племенните вождове са били считани за съществени и важни, докато тези на обикновените хора – за нещо, на което не бива да се обръща особено внимание. На тях се е гледало и като на показател за това какъв ще бъде изходът от болестта, когато са сънувани от някой болен.

И до ден днешен в народния фолклор и предания се включват и така наречените съновници, където човек може да провери това, което е сънувал какво показва за бъдещето му. За съжаление и днес повечето хора вярват, че сънят им показва какво ги очаква днес, утре или след години. Това, поне според мен е грешно и невярно твърдение и обслужва желанието на човек да има контрол върху съдбата и случайностите на живота.

Това не означава, обаче че трябва да изхвърлим съновниците. Напротив! Те са ценен източник на информация относно символиката и метафоричното значение на различните елементи в съня. Защото сънищата наистина имат своя смисъл. Този смисъл не е, обаче в това да показват бъдещето и да предупреждават за опасности, а всъщност изобразяват, показват несъзнаваното. В тях се проявяват всякакви несъзнавани съдържания, комплекси, страхове, фантазии и желания. Точно затова понякога сънищата ни плашат, друг път се събуждаме, съжалявайки че е било само сън. Създателят на психоанализата Зигмунд Фройд говори за сънищата в своите трудове и пръв открива техния истински смисъл – на изобразяване на несъзнавани съдържания. Той даже стига до там да ги нарече „царският път към несъзнаваното”. Когато човек спи цялото тяло се „деактивира” и е много по-малък шансът той да направи някоя неморална и противообществена глупост и точно затова цензурата върху несъзнаваното, което пък е пълно с такива глупости, отслабва. Разбира се тя не изчезва напълно и точно затова сънят не е буквален а изобразява всичко символично.

Така ако аз сънувам, че хващам една бейзболна бухалка и почупвам колата си това не означава, че аз несъзнавано искам буквално да хвана бейзболна бухалка и да почупя колата си. По-скоро трябва да се замисля какво или кого олицетворява за мен колата и нейното почупване. Всичко е строго индивидуално и зависи сънуващият с какво свързва символите. Почупването с бухалка освен агресия би могло да символизира и сексуален акт например. Всичко зависи от това какви асоциации ще потекат от символите. Точно затова Фройд е казал, че най-добрият тълкувател на сънищата е самият тълкуващ. Той винаги знае най-добре смисъла на съня си, дори когато не знае, че го знае.

Юнг предлага един малко по-различен поглед върху сънищата от този на Фройд. Според него те представляват опит да се възстанови психическият баланс. Те имат един вид „компенсаторна функция”. Така например хората с прекалено високо мнение за себе си често сънуват, че летят или падат, едностарнчивият силно изразен екстраверт сънува под симовлична форма своята скрита интроверсия, а мъжът, който се извръща от всичко „немъжко” в себе си сънува своята Анима (женската част, която всеки мъж носи в себе си. Съществува и Анимус – мъжката част на всяка жена). Сънят компенсира недостатъците в личността и същевременно предупреждава за възможни опасности, свързани с настоящата линия на поведение. В този смисъл според Юнг сънищата наистина показват бъдещето, но те по скоро показват какво би могло да стане, какви опасности биха очаквали човек, ако той не предприеме личностна промяна и са по-скоро плод на несъзнаваната интуитивна логика отколкото на пряко възприемане на информация от някакви паранормални източници.

Общо взето може да се каже, че езикът на несъзнаваното е като този на сънищата – нелогичен и символичен, даже в някаква степен поетичен. По-рано се чудех когато имахме литература какъв е смисълът от това когато някой писател или поет напише нещо, което има символичен смисъл. Не може ли просто да напише буквлано това, което иска да изкаже, а трябва да изпозлва метафори!? Сега разбирам, че това е било с идеята да въздейства на читателите на едно по-дълбоко ниво от чистата формална логика, която се явява езика на съзнанието. Ето защо е полезно четенето на литеартура, на митология, където също същестува много символика и тн. Човек, за да съумее да вникне в своето несъзнавано, било то посредством тълкуването на сънищата или каквото и да било трябва да притежава способнсотта да разбира символите. И чак след като е успял да разтълкува себе си би могъл да тълкува и другите хора.

Много хора днес биха отрекли тълкуването на сънищата въобще. Съвременният човек, рационалният и прагматичен човек, той не вярва на неща, които не могат да се видят и пипнат. Той е пълната противоположност на врачките и баячките, които дават по телевизията, които развалят магии по телефона и тълкуват сънуването на умрял близък като „на добро е”. Истината е, обаче че за съжаление наистина няма как да изследваме несъзнаваното непосредствено така както изследваме клетките или космоса. Ние нямаме възприятия за това. Ние имаме възприятия за външния свят, за заобикалящата ни реалност – зрение, слух, мирис, вкус, допир. Ние можем и да се вгледаме в себе си и да си правим интроспекция, както е правил бащата на психологията Вилхем Вунт. Но така бихме изследвали само нашето съзнание. Няма как да изследваме несъзнаваното пряко, поне за момента. Ние знаем за него и разбираме за него по косвен път от неговите проявления, каквито са сънищата и те се явяват единствен начин да го проучим.

Обръщайте внимание на своите сънища и помнете, че вие самите, а не съновници или врачки могат да ги разтълкуват най-добре. При тълкуването на несъзнаваното сънищата се явяват като че ли най-надеждният път, тъй като те не могат да бъдат волево контролирани и за разлика от неща като свободни асоциации и интерпретации на различни взаимоотношения с околните, при сънищата не може да има пожелателно мислене при разкриването на смисъла им.

Автор: Иван Алексиев