Човешката личност е нещо изключително разнообразно и многолико. Не съществуват две напълно еднакви личности и всеки опит на психолозите, които се занимават с изследване на личността, да направят някакъв тип класификации винаги довежда до „окастряне” на индивидуалните особености на всеки индивид. Въпреки това съществуват някои основни личностни черти, които присъстват във всеки от нас, които са по-значими за психологията и затова са обект на изследване. Такива са интро-екстровертността, невротизмът, психотизмът, психопатността и др. Те не ни изчерпват и не ни определят като хора, но се явяват насочващи при изследването на личността и психодиагностиката.
Една от тези особености е темпераментът. Темпераментът е генетично обусловена психологическа черта и отразява начина, по който протичат психичните процеси. Може да се каже, че той е основата, на която се доразвива личността. Разграничават се четири типа темперамент – сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик и сега ще разгледаме всеки от тях по отделно.
Сангвиник – сангвиникът се характеризира със сила на психичните процеси и същевременно стабилност и подвижност. Това ги прави силно адаптивни и способни да се справят с всякакви ситуации. В работата си са доста работоспособни, нямат нужда от дълги почивки, но за сметка на това се отегчават бързо и шаблонната еднотипна работа не им понася. В отношенията си с хората те са добронамерени, жизнерадостни, енергични. Негативната черта на този тип темперамент е липсата на постоянство и лесното отегчаване.
Холерик – холерикът, също като сангвиника има силно изразени психични процеси, но за разлика от него е нестабилен. За него са характерни избухливостта, агресивността, силната проява на емоция, праволинейността, говоренето на висок глас и богата жестикулация. В работата си те са най-добри когато става въпрос за динамична обстановка и не им понася бавното и спокойно темпо. Те са доста неустойчиви в поведението си – в единия момент могат да се отдадат изцяло на нещо, а в другия да го загърбят напълно.
Флегматик – флегматикът е уравновесен като сангвиника, но за разлика от него е инертен. Като цяло психичните процеси и реакции са забавени и от там идва способността му за запазване на спокойствие във всякакви ситуации. За него е лесно да сдържа поривите си и да спазва общоприетите норми и закони. В работата си той е постоянен, но не бърза. Има способността да отдаде цялото си внимание на това, което прави, но трудно може да го пренесе набързо върху нещо друго. Флегматикът не проявява силно изразени чувства и емоции, не говори много и слабо жестикулира. Общителен е в умерена степен и е постоянен в отношенията си с околните. Негативна черта е, че трудно взима решения.
Меланхолик – меланхоликът се отличава със слабост на нервните процеси. Има висока емоционална чувствителност и е много лесно раним. Той е затворен в себе си и трудно създава приятелства. Обикновено в социални ситуации е напрегнат и тревожен и се стреми да бъде „в сянка”. Най-добре се справя с равномерната и спокойна работа – монотонността не го отегчава. Негови положителни страни са високата му чувствителност и способността за емпатия към другите. Негативни са неувереността му в собствените възможности, срамежливостта и обидчивостта.
Темперамент в чист вид почти не се среща, човек винаги е комбинация от два, че понякога и от три типа темперамент. А и не бива личността да се редуцира до просто „един от четирите типа темперамент”.
Хората обикновено са с мнението, че сангвиника и холерика са „по-хубави” темпераменти. Всъщност няма добри и лоши – всеки един тип си има своите положителни и негативни качества. Просто различните видове темперамент са адаптивни в различни социални ситуации. Поради това е добре човек да познава себе си и да успява да намира своето място в живота. А и не само да се познава, но и да се приема такъв какъвто е. Всяко неприемане и съпротива срещу своята собствена същност е предпоставка за психично страдание.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 