Холизмът представлява идея, според която една система се разглежда в своята цялост, а не като съставена от различни градивни части, които не си взаимодействат. Например когато Иванчо страда от зъбобол, не страда само зъбът му, а целият организъм. По този начин, той не може да се храни, което оказва влияние върху останалите системи от организма му като например храносмилателната. Болката в същото време му пречи да мисли трезво и да се концентрира върху други дейности. Боледува целият организъм, а не единствено устната кухина. Приложението на този принцип извън медицината има своите преимущества.
Например в една работна среда различните работници си взаимодействат по време на трудовия процес, било то директно или индиректно, в името на общата полза. В зависимост от общите усилия, които те полагат зависи и качеството на работата им. Всеки далновиден мениджър вижда това и се стреми да поощрява съвместната работа и да посредничи при възникването на конфликт в колектива. Този принцип работи на основата на кооперацията, за разлика от широко приложеният в практиката принцип на конкуренцията. По този начин се намалява честотата на конфликтите в работната среда и се увеличава сплотеността между отделните членове на екипа. Стимулирането в случая се базира на резултата от общата работа, а не на индивидуалните постижения. Въпреки индивидуалния принос на всеки един от членовете, по-голямо значение в случая има крайният резултат. Подобен подход има и своите недостатъци. Мениджъра трябва да познава добре всеки един от членовете на екипа и да знае как да го мотивира, както и да има добри умения за разрешаване на конфликти. Такъв подход например, не би дал резултат при работа в голям екип, където съобразяването с всеки един от членовете е невъзможно. Този принцип е най-подходящ за малки групи от хора с либерален или демократичен тип мениджър.
Холистичният принцип би могъл да намери приложение също така и в образователната система. Въпреки, че основната задача на образованието се състои в подготовката на квалифицирани кадри за бизнеса, то обръща изключително малко внимание на занимания и задачи, изискващи работа в екип. В основата си образователната система оценява единствено механично заучените знания на всеки ученик, без да проверява качествата за работа в екип, сътрудничество и кооперация. Работата в екип, груповите задачи и дебатите рядко намират място в класната стая. Това от своя страна води да развитието на слаби комуникативни способности, което по-късно се отразява върху работата на организацията. Образователната система трябва да предприеме крачка към развитието на тези способности, в противен случай и най-добре заученият материал, трудно ще намери приложение в действителността. Сегашната система работи като конвейер за дървени философи, които знаят всичко, но не могат нищо, типична характеристика за съвремения българин. Най-добрият кандидат за министър-председател може да бъде намерен в селската кръчма, като освен това ще бъде историк, майстор и какво ли още не. Най-пресният пример за това е бившият министър-председател.
От психологическа гледна точка холизма може да бъде разгледан като съвкупност между няколко сфери от действителността. Например изтласкването на емоционалната сфера води до засилване на логическата част от личността. Подобни личности разглеждат света единствено през призмата на рационализма и се стремят винаги да имат трезв поглед върху действителността. Това от своя страна води до беден емоционален живот. Хора от този тип могат да бъдат меко казано скучни. На купони най-често стоят до компютъра, избират неподходяща музика и скапват настроението на останалите със своята студенина, т.нар. „party poopers”. Другата крайност също не е за предпочитане. Хората със засилена емоционална сфера, са неспособни на критически анализ на действителността и гледат на света през розови очила. Това ги прави лесни жертви за всякакъв вид мошеници,измамници и използвачи. В най-добрия случай има баланс между отделните сфери на личността и тя функционира нормално, като добре смазана машина.
Отивайки дори по-далеч, бихме могли да разгледаме света като един организъм. Всеки човек е като една клетка от организма. Свързаните помеду си клетки образуват различни тъкани (общности), тъканите органи (държави), а сборът от органите организъм. Ако един от органите в системата не функционира на нормално равнище, това уврежда и останалите органи, а това наред със себе си целия организъм.
Осъзнаването на индивидуалната значимост в процеса на трансформация, е първата стъпка към промяната. Всеки процес на промяна е бавен и не трябва да забравяме, че също така е нужно и търпение. Истинската промяна идва бавно, но трайно.
Автор : Димитър Неделчев
Психоплекс 