Психологията днес се счита за нещо „модерно”. Повечето хора не гледат на нея като на наука, склонни са да я обвързват с позитивно мислене, формули за щастие, успех и комерсиални книжки с усмихнати лица по кориците им. В този смисъл съвременният човек, незапознат с това научно поле подценява тази дисциплина и е склонен да и придава характеристики, които не и принадлежат. За съжаление стремежът за печалбарство на немалка група хора изкривява представата за психологията, обвързвайки я с езотерика, готови формули на щастието и подобни.
Когато човек има проблеми от междуличностно и емоционално естество, той се обръща към психологическата помощ. Но много често не попада на истинска професионална помощ, а на хора, които са псевдопсихолози, използващи псевдоначуни методи. Те не само, че не могат да помогнат на страдащите да преодолеят своите проблеми, но понякога могат дори и да навердят. Затова е много важно да можем да разграничаваме психологията от псевдопсихологията. По-долу ще изборя няколко основни характеристики, по които търсещите могат да се ориентират:
Няма психолози, които да се занимават и с ясновидство, гледане на бъдещето, леене на куршум и всякакви подобни. Наистина има хора, които се занимават с това и които изкарват магистърска степен по психология в университет, но това, което те ви предлагат няма нищо общо с психологията. Такива хора разчитат на харизмата си, на така нареченото „студено четене” (който е чел Шерлок Холмс знае за какво става въпрос) и на внушаемостта на хората. Именно по пътя на сугестията те могат да постигнат някакви резултати, при това само временни.
В момента, в който някой започне да ви говори за „позитивно мислене” и за това как само с мислене и визуализация можете да привлечете успеха, любовта, здравето, да решите всичките си проблеми, от този момент нататък този човек напуска полето на научната психология. Позитивното мислене, освен че е едно добро средство за заиграване с надеждите и вярванията на хората и изкарване на печалби се е превърнало и в нещо като религия. Идеята, която то предлага е наистина много примамлива – да имаш неограничени възможности, да можеш да получаваш всичко което искаш и да имаш контрол над външните събития. Това са идеи, които граничат с психотизма, с отричане на реалността. Истината е, че животът се състои както от положителни, така и от отрицателни събития, че е нормално на моменти да сме нещастни, тъжни, песимисти. Истината е и че има събития в живота, които са отвъд нашата власт.
Книгите са самоусъвършенстване са един друг аспект от псевдопсихологията. Това са всички онези книги по книжарниците, които наистина са много и заемат огромно място от рафтовете и които ви предлагат готови решения на всякакъв вид проблеми. „Ако имаш проблемът X просто направи Y и всичко ще се нареди” – тази формула може да обобщи тяхното съдържание. Те в някаква степен са обвързани с положителното мислене, но не винаги и не напълно. Неща от този род се срещат и в интернет – типичен пример са сайтовете и форумите, които ни „учат” как да сваляме жени – нещо, което напоследък също е много нашумяло. Проблемът с всички тези „ключове” към успеха в едно или друго се състои в това, че това винаги е решението на някой друг. И понеже този някой друг е успял, той е предположил, че това е решението за всички и е започнал да го пропагандира. Пренебрегва се изцяло субективността, уникалността на всеки човек, различието. Което е добро за един не винаги е добро за друг, а самият факт да се вкараш себе си в ролята на учител или треньор на някого по нещо, а той от своя страна на твои ученик е вече невротично.
След като описахме трите най-разпространени в днешно време прояви на псевдопсихология мисля, че е редно да кажем и какво е истинската психологическа помощ. Психологът е човек, който преди всичко не съди, не дава квалификации, не наставлява, не поставя себе си в ролята на знаещия и напътстващия. Той гледа на човека, с когото работи, като на партньор. Психологът не предлага бързи лесни решения и готови отговори – той знае, че всеки човек е индивидуален и уникален. В зависимост от психотерапевтичното направление, в което е обучаван, психологът прилага определени техники при комуникацията със своя клиент с цел той да преодолее някаква трудност. Тук, обаче винаги става въпрос за научно проверени и доказани методи. Може би най-добрата ориентация е членството на терапевта в призната психотерапевтична организация, което се явява гарант, че той редовно съгласува своята работа с други хора.
Информираността е важно качество за съвременния човек, в противен случай той лесно попада в капана на мошеници и печалбари. Важно е да бъдем мислещи, критични, но и четящи. А за съжаление, днес много хора подценяват силата на знанието.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 