Когато един психотерапевт или консултант работи с хора той трябва да притежава на своя страна голям набор от най-различни и разнообразни техники, чрез които да им въздейства и да им спомага да преодоляват проблемите си. Това означава, че специалистите не бива да ограничават себе си до един единствен метод, подход, мироглед за човешката психика. Клиентите, с които психолозите работят са най-разнообразни по своите личностни особености и това означава, че не може да се работи по един и същи начин с всеки, необходима е еклектика – комбинация на множество различни техники от различни парадигми и преценка кое е най-добро за дадената индивидуалност.
Една интересна и нестандартна техинка е така наречната „парадоксална интенция”. Тя, най-общо казано, се състои в това психологът да подтиква своя клиент да иска, да се стреми към и да извършва точно нещата, от които го е страх или нещата, които се явяват неговия проблем. Логиката на тази техника е, че хората предварително се страхуват от нещо, което ги плаши и което не искат да се случва. Те започват да го очакват в страх и напрежение и именно това тревожно очакване е причината то да се появи.
Нека вземем следния пример: Човек страда от безсъние. Всеки път когато дойде времето да си легне да спи, той започва да мисли за своето безсъние, да очаква, че това ще е поредната нощ, в която няма да може да заспи, да се тревожи и усилено да се опитва да заспи. Именно това поддържа проблема му. В случая парадоксалната интенция като техника цели да разруши този механизъм, който поддържа проблема. За целта човекът трябва да започне да желае да не спи. Той трябва да започне да иска да будува през нощта и изобщо да не му пука дали ще спи или не.
Можем да дадем друг пример: Човек получава панически атаки винаги, когато се качи в асансьор. Когато на него му предстои да се качи той вече предварително очаква своята паник атака, тревожи се, премисля го отново и отново. И именно тревожното очакване за появата на паник атака се явява причината за нея впоследствие. Тук парадоксалната интенция би го окуражила да иска да получи паник атака, атаката да бъде за него нещо приятно, нещо което иска и на което се наслаждава. Това би разрушило механизма на страх-очакването и би премахнало паник атаките.
Виждаме, че наименованието на техниката не случайно е „парадоксална”. Тя е измислена от Виктор Франкъл и е част от неговата логотерапия. Франкъл е прекарал част от живота си в концлагер по време на Втората Световна война, като това всъщност му е спомогнало да вникне и разбира по-добре човешката душевност. Той се концентрира в своята работа върху въпроса за смисъла на живота и идеята, че в каквито и обстоятелства да се намира човек винаги може да открие смисъл, било то и намирайки се в концлагер.
Нека се върнем на самата техника – тя наистина е нещо парадоксално от гледната точка на логиката. Ако вземем примера с паник атаките можем да направим следната конструкция: „Аз искам да не полуавам паник атаки, следователно аз трябва да искам да полчуавам паник атаки”. И все пак самият стремеж към желанието за полчуаване на паник атаки е основан на нежеланието за тяхното появяване, така че като че ли нежеланието и неприемането им си остават в основата. Мисля си, че точно това прави тази доста опростена на пръв поглед техника всъщност доста трудна за изпълнение. Трудно е за хората да заобичат и приемат проблема си, но все пак ако някой успее да постигне това успява и да се освободи от него.
Смятам, че силата на тази техника се корени също и в един друг механизъм. Винаги, когато човек бива каран и принуждаван от вънка да направи нещо, той автоматично спира да иска да го прави. „Ако желанието за X е желанието на другия, то X не може да бъде мое желание.” Всеки от нас е изпитал това на гърба си с учебните дисциплини в училище, които са му били интересни. Когато в началото на годината си е купувал учебника сам го е разтварял и прочитал от собствен интерес. И все пак когато е трябвало да учи за контролни или изпити, поради принудата от вън не му се чете. И тук именно фактът, че терапевтът те принуждава да имаш симптом или проблем автоматично те кара да го нямаш и според мен тук се корени голямата сила на тази парадоксалната интенция.
Това не означава, че тази техника трябва да се абсолютизира и прилага на всеки и за всичко. Тя се използва много често при фобии, при натрапливости, сексуална дисфункция, при проблемни отношения с другите. Но има случаи, при които е противопоказателна като например при наркозависимите. Там да ги убеждаваме да взимат колкото се може повече наркотици е нещо доста глупаво от наша страна като подход.
Необходимо е да се отбележи също и че това се явява една сравнително повърхностна техника, която не работи с несъзнаваното, а само на ниво симптом. Това понякога е достатъчно, но както знаем зад съзнаваните симптоми и проблеми стоят несъзнавани механизми, които ги поддържат и много често при изтръгването на симптома несъзнаваният проблем произвежда друг симптом.
Именно затова ние трябва да се придържаме към еклектични подходи в нашата работа, хората са различни и уникални по своите особености и по своите нужди. Не всеки има капацитета да работи в психодинамика. Не всеки се поддава на една или друга техника. И все пак смятам, че парадоксалната интенция си остава силно оръжие в арсенала на консултанта и психотерапевта.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 