Психология на изкуството

Какво е изкуството? От къде идва потребността на човека да твори да създава музика, да рисува картини, да играе в театъра или да пише? Изкуството със сигурност няма кой знае каква практическа приложимост, от него няма някаква пряка, видима полза. Не можеш да се нахраниш с картините си например. И все пак едни хора творят, създават, други купуват и се възхищават на създаденото, поставят го на централно място в дома си, показват го на гостите си и му се любуват. Или си пускат новата песен на любимия изпълнител и могат да прекарат часове слушайки я отново и отново. Защо? Защо ние хората правим това? Ако сме толкова рационални и разумни защо все пак в нас стои една нужда от изкуството, която изисква своето системно задоволяване отново и отново?

Аз смятам, че преди всичко самите хора, които създават – творците, те самите имат нуждата от своята работа. Художникът има потребността да рисува, певецът да пее, а скулптурът да оформя своите статуетки. Това го няма никъде другаде в природата. Ако греша ме поправете, но не съм чувал за животни, които да окрасяват своите „домове” например. Изкуството си е чисто човешки феномен и това явно се корени в нашата по-развита психична дейност.

Ето го моето разбиране за нуждата на твореца да твори: Човекът по природа има нуждата да се себеизразява да препредава на околните информация за себе си, за своя вътрешен душвен свят, за всичко онова, което не можем да видим в него. Това в голяма степен става чрез езика, чрез думите „Мамо искам мляко” казва малкото дете и майка му му дава чашата с млякото. То е успяло посредством езика да изрази едно свое вътрешно искане, едно свое желание. Очевидно, обаче съществуват неща от такъв порядък, които са всъщност неизразими, поне не чрез езика. Езика винаги ни „предава” така да се каже, никога не можем да изразим цялата истина за нещата чрез езика, той си има своите лимити, своите ограничения. Например концепти от такъв висок порядък като любовта, живота, смъртта, идеала, щастието… тук ни идва на помощ изкуството. Изкуството помага на себеизразяването, то е средство да изкараш навън, вместо да натрупваш вътре.

Освен това изкуството е и средство за допир с несъзнаваното. Фройд е казал, че има два пътя за достигането до подсъзнанието – единият е психоанализата, а другият е изкуството. Изкуството работи със символи, със символика, там „думата” не е „нещото” – дървото не е просто дърво, а морето не се изчерпва със своят химичен състав (който включва и злато между другото). Символиката е езика на несъзнаваното. Така това, което убягва на логическата ни реч бива уловено в нашите картини, нашата музика или скулптора.

В този ред на мисли изкуството е и сублимация. То е начин да се направи нещо с деструктивните импулси в нас, които искат
своето задоволяване. Те се трансформират в дейности като писане, рисуване, и тн – сублимацията е единствения зрял и желателен защитен механизъм. Лакан нарича изкуството „синтом” – това е сложен термин, който идва от старото френско название на думата „симптом”. При Лакан „синтома” е това, което държи нашата личност цялостна и я пази от разпад и деструктуриране. Типичен пример, който дава Лакан е писателят Джеймс Джойс, който е психотичен, но успява, благодарение на своето писане да не изпадне в криза. Така, че в известен смисъл изкуството е и това, което ни държи да не изпаднем в лудостта.

А защо хората „консумират” изкуството – защо си купуват картини, защо слушат музика или ходят на театър? Според мен това е така заради една много специфична особеност на тази дейност – всеки може да припознае себе си и това, което е вътре в него в изкуството. То е изградено от символика, то не е пряко и директно както е езика. Поради това една песен например – тя докосва всеки човек, но по различен начин, защото всеки ще припознае и открие в нея себе си, своите собствени преживявания и драми. Така то ни предлага едно разтоварване една възможност да видиш, поне за момента това което е в теб извън теб. Така изкуството ни среща със самите нас и ни помага да опознаем себе си по-добре.

Изкуството се променя с промяната на времето и развитието на технологиите. Например днес изобразителното изкуство намира голямо приложение, освен в картините и в графичния дизайн или дизайнът на мебели и интериора на апартаменти. В музиката се появяват нови жанрове, всеки със своята специфика. Блогърството може би е вид изкуство също – да можеш да напишеш нещо, което е хем научно, хем достъпно, хем да звучи добре. Да балансираш тези три неща не е никак лесно, но тук като че ли нещата си остават на ниво разум и логика. Така, че пуснете си една любима песен, която ви докосва емоционално, легнете, затворете очи и се срещнете със самия себе си.

 

Автор: Иван Алексиев

Символите

 Символика, символи, символични значения… какво са символите и каква роля играят те за нас? Защо трябва да се занимаваме с тях и възможно ли е да установим единна символична система за всички хора? На тези и подобни въпроси се стремят да си отговорят психолози, учени, семиотици, философи, духовни учители и тн. Символът е преди всичко знак – знак за нещо. Самото съдържание на символа не е онова, което той изобразява като значение. Явният вид на символа по асоциативен път се свързва със значението, което той иска да препредаде на реципиента. Например – на географската карта находищата на черни въглища се обозначават с черно квадратче. Символът в случая е черното квадратче, а смисълът са находищата на черни въглища. Друг пример е знакът, който се поставя на входа на някои сгради, на който има изобразен задраскан сладолед – смисловото значение тук е ясно за всички – нямате право да влизате със сладолед. В нашето ежедневие ние сме заобиколени от символи. Дори не си даваме сметка за някои от тях – като думите например. Думите също са символи. Така например думата „куче” сама по себе си представлява просто набор от четири букви, подредени една след друга, но прочитайки я вие не мислите за нея конкретно, вие мислите за куче. Това означава, че в известен смисъл ние никога не можем да препредадем реалността един на друг в оригинал, защото езика, значенията който използваме винаги са по своята същност символа за нещото, но не самото нещо. Мисля, обаче че това важи най-вече за нашия вътрешен свят. Външната реалност може да бъде предавана в оригинал – например вместо да описваме с думи кучето до най-малкия детайл, можем просто да го снимаме и покажем на другия. Но вътрешната реалност в своя оригинал е достояние единствено за нас самите – нашите мисли, мечти или пък страхове. Защо човекът има нужда от други типове символика освен езика. Езикът все пак си е една достатъчно добра, основана на логиката система, чрез която ние с лекота изразяваме нашите съзнавани преживявания и изкривяването, което се получава при предаването им на другия, за което говорих по-горе, е в минимална и пренебрежителна степен. Защо са ни тогава другите символи, които откриваме в сънищата, в изкуството, в религиозните обичаи? Следователно има нещо в нас, което ние имаме потребността да изразим, но което ни е толкова непонятно и недостъпно, че не можем да направим това чрез езика. Това са нашите несъзнавани съдържания, всички онези наши представи, емоции, страхове и желания, които са отвъд нашето съзнание, които действат на несъзнавано равнище. До тук можем да обобщим по следния начин: човекът като цяло има потребността да изразява себе си, да предава на околните това, което се случва в него. Езикът се явява този проводник за съзнаваната част от психиката, а символиката е проводникът на несъзнаваната част. В известен смисъл символиката е езикът на несъзнаваното. Това е един език, който не се ръководи от логическите закони, в него представите се навързват по асоциативен принцип. Еднаква символична система за всички хора? Не напротив, точно обратното. Всеки човек има своя собствена изградена символика. Един и същи символ при различни хора означава различни неща. Например човекът X сънува, че шофира. Това за него означава, че е поел някакъв нов път в своя живот. Човекът Y сънува, че шофира. Това за него означава, че е приел мъжката роля в обществото, понеже той асоциира шофирането с мъжественост, докато първия асоциира шофирането с пътя. За човекът Z шофирането може пък да означава желание за бягство и тн. Виждаме, че няма общовалидна единна система от символи за хората. Всеки има своя уникален жизнен опит, който спомага за това представите да се наредят по уникален тип асоциативни връзки.

Използването на символи в изкуството е много интересен момент. То си проличава най-много в стихотворенията и песните, но съществува и във филмовите продукции. На него се основава сюрреализмът – течение в изкуството, при което авторът се оставя на своите, свободно изскачащи асоциации или е под въздействие на вещества, провокиращи халюцинации и изобразява всичко, което му идва на ума. По този начин се стреми да изобрази своето несъзнавано. Символиката в изкуството се стреми да въздейства на човека на едно по-дълбоко ниво, да препредаде съобщението в оригинал, а не чрез посредничеството на езика, който го изкривява. И смятам, че успява. Не съм чул досега някой да се трогне, четейки в учебник по медицина какво представлява смъртта, докато изкуството ни докосва емоционално препредавайки ни същата тази идея. Накрая искам да засегна и темата за съновниците. Много хора вярват в тях и след като сънуват нещо бързат да отворят книжката, за да прочетат какво ги очаква. Дали сънищата показват бъдещето или не е спорен въпрос. Според Юнг – да, според Фройд – не. Но това, което искам да засегна тук е, че това отново е даване на някакви значения, на някакъв смисъл отвън. Това не е вашият смисъл – това е смисълът на онзи, който е написал съновника. Така че те са напълно безполезни.

Автор: Иван Алексиев