Доналд Удс Уиникът е британски лекар, педиатър и психоаналитик. Той е особено влиятелен в британската школа на „обектните отношения”. Уиникиът въвежда термини като „преходен обект” и „достатъчно добра майка”, които имат значение за психоаналитичния възглед върху най-ранното детско развитие.
Според него в началото на човешкия живот най-важна роля играят именно взаимоотношенията на детето с майката. Това е етап, в който ние все още не можем да разграничаваме това, което сме ние самите, от това, което е извън нас и което ни заобикаля. Все още не съществува диференциацията между „мен” и „не мен” обекти. Съответно първият значим обект за детето е „гърдата на майката” – тук се има впредвид не толкова реалната гърда, а по-скоро чувството на грижа, закрила, хранене и внимание. Тъй като в този най-ранен етап от живота ние не разграничаваме мен от не мен обектите, бебетата считат „гърдата” за обект, който е част от тях, който им принадлежи и който е винаги на разположение. Именно с това се свързва и идеята на Уиникът за „достатъчно добрата майка” – тази майка, която успява в началото на живота на своето дете да му създаде илюзията за всемогъщество над гърдата, която никога не липсва и го задоволява винаги и напълно.
На един малко по-късен етап, обаче е необходимо майката да започне постепенно да фрустрира бебето. В началото разделите трябва да са кратки и винаги да се създава впечетление, че те имат край. Така детето започва да си създава представа за гърдата като „външен” обект, който не му принадлежи и постепенно изгубва чувството за всемогъщество. По този начин се развива и способността за фантазиране – когато гърдата липсва, детето започва да се осланя на своето въображение, да си представя, че тя е там и така да се справя с понасянето на фрустрацията. Непълното адаптиране към нуждите на детето от страна на майката довежда и до амбивалентни чувства – обектът е хем обичан, защото задоволява потребностите, хем мразен, защото не ги задоволява винаги и напълно. Това поражда страхове, свързани с унищожението на обекта или с отмъщение от страна на обекта за проявената агресивност.
С постепенното интегриране в детската психика на идеята за гърдата като външен обект, започват да се създават и отношенията с така наречените „преходни обекти”. Това се случва някъде между шестия и дванадесетия месец от живота. Този обект е много специфичен, тъй като той обитава така нареченото от Уиникът „междинно пространство” – тоест не се преживява като част от „мен”, но не е и напълно външен обект. Тази роля биха могли да играят най-разнообразни предмети – най-често това е някакъв тип играчка като плюшено мече. Отношенията с преходния обект се характеризират с някои особености:
- Детето си приписва права върху обекта и родителите се съгласяват с това.
- Детето обича, но и поврежда преходния обект. От изключителна важност е предметът да „оцелява” след проявите на агресия.
- Обектът не бива да бъде променян по никакъв начин, освен със съгласието на бебето.
- Предметът трябва да дава илюзията за топлина и близост.
В определен момент преходният обект играе изключителна важност и дори е възможно да надминава майката по значимост. Той е от особена значимост в определени моменти за детето като например преди заспиване или в ситуации на тревожност. По-късно, обаче той бива „дезинвестиран” и изоставен като непотребен.
Развиването на отношенията с преходни обекти се разглежда и като първата „символизация” в живота на човека. Това е способността да си служим със символи, да правим разлика между символ и символизирано. Преходният обект се явява символ на гърдата, която вече се преживява като нещо външно, неподлежащо на контрол и съответно изгубено. Така амбивалентните чувства на обич и омраза се пренасочват към него.
В хода на нормалното развитие, децата изоставят своите преходни обекти. Това става без процес на скръб и траур, а е по-скоро вследствие от това, че детето се научава на други начини, посредством които да се успокоява и да се свързва с обектите. Все пак е възможно първоначалната мека играчка да остане още дълго време необходима в моментите на заспиване, тревожност и самота. Някои деца заменят първия избран обект с друг или с някакви ритуални движения.
Уиникът открива еквивалент на преходния обект при възрастните и това е именно културният живот. За него това се явява едно междинно пространство, разположено между вътрешния и външния свят. Там се намират преживявания, свързани с музиката, изкуството, религията, философията, творческата и научната дейност. Английският психотерапевт Робът Иънг открива аналогия между преходните обекти в детството и предметите в живота на зрелия човек, които имат подобно успокоително качество. Това са предметите, към които някои хора се пристрастяват като например преносимия компютър или телефона. Те функционират като любими „плюшени мечета” за възрастния, които допринасят за преживяване на преходно удовлетворение.
Автор: Иван Алексиев
Използвани източници:
Психоплекс 