Някога опитвали ли сте да си представите какво е „нищото”? Трудно е нали? Тази трудност не е случайна. Тя се определя от факта, че нашият ум си служи с един резерв от обекти и явления, които комбинира по най-различни начини и това е базата, на която мисли, представя си сцени или изобретява иновации. А „нищото” не фигурира в този резрев. Хората реално никога не се сблъскват с него. Още по време на вътреутробното си развтитие ние вече имаме частично развити сензорни способности и възприемаме околната действителност. Така че още от самото начало на съществуването ни ние винаги сме потопени в нещо, било то и елементарни усещания. През живота ни ние никога не се сблъскваме с нищото следователно то не е нещо, което можем да си представим. Така, че за нас да отговорим на въпроса „Какво е нищото?” е непосилно.
Хората, обаче (или по-точно част от тях) винаги са имали стремежа да изследват непознатото за тях, да откриват новото. Един от опитите ни да се докоснем до „нищото” се изразява в така наречените „контейнери за сензорна депривация”. Това представляват кутии, достатъчни по големина за да поберат човешко тяло, като пространството вътре в тях е напълно изолирано от външните светлина и шум. Там човек попада в пълен мрак и тишина. За да може буквално да се изключат и петте сетива, в помещението има вода с висока соленост и температура, близка до тази на човешкото тяло, така че човек ляга върху нея и започва да плува, не усещайки нито допир, нито топлина или студ. За вкусовите и обонятелни рецептори също липсва стимулация и по този начин, за който се намира вътре настъпва тотален сензорен глад.
Интересни са последиците върху човешката психика от това преживяване на „нищо”. Те включват както незначителни феномени като например чувство на сърбежи по тялото или обостряне на някои усещания, така и симптоми, наподобяващи психоза като халюцинации, параноя, страх и депресия.
Изследователи от Лондонския Университетски Колеж са провели следния експеримент – двеста доброволци попълват въпросник, даващ информация относно склонността на нормални хора към преживяване на халюцинации. От тях те избират девет, които дават резултати в горните двадесет процента на скалата и десет от долните двадесет процента. След това те биват поставени един по един в състоянието на пълна изолация, което описахме по-горе. Изследваното лице прекарва там в продължение на петнадесет минути, след което споделя за преживяванията си. Много от тях съобщават за халюцинации, депресивни преживявания и параноя. Странното в случая е, че въпреки това никой от тях не е пожелал да напусне по-рано. От деветимата доброволци с висока склонност към психотични симптоми, шестима са съобщили за виждане на обекти, които ги няма, петима са халюцинирали лица, а двама споделят за чувство на злокобно присъствие. Десетимата участници с ниски показатели по скалата също са съобщили за делюзии и халюцинации, но в по-малка степен.
Януари 2008-ма година по документалното предаване Horizon, излъчващо се по BBC, тръгва експеримент, наречен „Пълна изолация” (Total isolation). Шестима доброволци са затворени в бункер, намиращи се в пълна тъмнина за продължение от четиридесет и осем часа. Преди да влязат, те попълват психологически тестове, изследващи когнитивни процеси като визулана памет, преработка на информацията, вербални способности, както и склонност към внушяемост. По време на престоя си вътре, те изгубват ориентацията за време, появяват се звукови и зрителни халюцинации. Когато излизат, техните умствени възможности са изключително намалени. На един от изследваните способността за запомняне е спаднала с 36%. Интересно е, че при мъжете, за разлика от жените, се е увеличила и внушяемостта.
Един от изследователите в първия описан експеримент, Оливър Мейсън, счита, че подобни експерименти доказват 
идеята, за същността на прозихода на халюцинациите – мозъкът се обърква и разпознава източника на собствените си мисли като идващ от вън, а не от вътре. Според други, психиката ни е свикнала да се намира в състояние, в което по дефиниция е стимулирана от вън и когато попадне в среда, в която няма нищо, тя сама си създава стимули.
Във всеки случай сигурно е едно – човек не е създаден за „нищото”, естествената му среда не е тази, в която цари мрак и тишина. Това е много логично като се има в предвид, че сме се развивали и еволюирали в една свръхстимулираща среда, в която пропускът на най-малкия шум може да ни коства живота. От друга страна, обаче се смята, че контейнерите за сензорна депривация могат да имат терапевтичен ефект – те ни помагат да се абстрахираме от външното и да се насочим към самите себе си и това, което се случва вътре в нас. Дали бихте искали да влезете в тях преценете сами.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 