Изучаването на всеки един голям автор и откривател винаги започва с неговата собствена биография. Личната история на субекта се явява много важен фактор, който стои в основата на по-късната насоченост в дадена област, научна или творческа дейност. Винаги се оказва, че живота, личният преживелищен опит и най-вече този от ранната детска възраст оказва такова силно влияние върху формирането на човек, че той е завладян от него до края на живота си и го пренася не само в по-късните си взаимоотношения, но и в професионалната си дейност. В известен смисъл никой не успява да избегне това да пренася личния в професионалния си живот, дори тези които не го осъзнават.
Тук конкретно сме решили да разгледаме Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата и как неговият живот, ранните му години, семейството му, майка му и баща му, могат да бъдат открити по-късно в теориите му. Парадоксално е, че именно първият психоаналитик, открил несъзнаваните процеси като проекцията, сам не е успял да избяга от въздействието им.
Както знаем, едно от основните открития на Фройд е именно така нареченият Едипов комплекс. Той се развива през периода между три и шест годишна възраст, според някои е най-силно интензивното емоционално преживяване в живота и начинът, по който той бива разрешен (или неразрешен) определя в голяма степен личността на субекта и начинът, по който той създава връзки и взаимоотношения. Едиповия комплекс се изразява в следното – на около три годишна възраст децата откриват разликата между половете, разделението между мъже и жени. Откриват също и любовните връзки и взаимоотношения. В момента, в който детето се себеопредели като принадлежащо към единия от двата пола в неговия живот все още майката и бащата са най-значимите и близки обекти. Поради това малкото момче решава, че иска да се ожени за майка си, а малкото момиче за баща си. Съществуват и мнения, че при момичето първоначално желанието е за брак с майката, а чак после идва момента на желанието към бащата. Така или иначе, това е силно интензивен период, изразяващ се в преживяване на отхвърляне, невъзможна любов, гняв, вина, чувство за малоценност и тн. Как всичко това ще бъде разрешено зависи в голяма степен от родителския отговор на инфантилните детски желания, но и на субективния поглед на детето.
Как, обаче се свързва откриването на Едиповия комплекс с личната история на Фройд. Имал ли е Фройд Едипов комплекс, за да може да го открие впоследствие?
Бащата на психоанализата е израснал в едно доста нетипично за своето време семейство. Баща му се е казвал Яков Каламон Фройд – търговец на текстил. Той е една фигура, която се явява символ на упадъка на патриархалното семейство и общество, характерно за живота в Европа от XIX век – имал е три брака с общо дванадесет деца. Освен традиционните юдейски ценности се е увличал и по мистичните вярвания на хасидизма. По-късно дори се отрича от еврейството си. Известен е анекдотът, в който бащата, вървейки заедно с невръстния Зигмунд е нападнат, обиден и унизен от антиеврейски натроени хора, при което показва слабост и малодушие.
Майката на Фройд е последната от трите съпруги на баща му и е с двадесет години по-млада от него. Тя се явява противоположност на баща му – властна, красива, енергична и решителна, вечно налагаща се над околните. Фройд е първородният и син и като такъв остава нейният тотален любимец и предпочитан пред братята и сестрите си. Нарича го “mein goldener Sigi” – моят златен Зиги и винаги проявява по-специално отношение и внимание към него.
Така Фройд расте в една много неспецифична за своето време среда – слаб баща, символ на упадък, липса на 
ценности и деградация. И от другата страна – властна и силна майка, която изразява своето предпочитание към него. Това е една патологична за всяка малко момче ситуация. При навлизането в своя Едип, то ще си изгради представата, че майка му предпочита него пред баща му, че би могъл да отстрани и победи бащата натрапник и да заеме неговото място – фантазъм, свързан с чувство на тревожност, вина и предпоставка за развиването на невроза. Така че може да се предположи, че Зигмунд Фройд не е успял да разреши своя собствен Едипов комплекс – да се откаже от майка си и от съревнованието с баща си. По този начин остава една несъзнавана инцестна фиксация, която оказва влияние на по-късен етап в живота.
Можем да заключим, че всичко, което е открил Фройд е дошло от неговото собствено несъзнавано. Парадоксално – самият той остава без своя собствена анализа, тъй като никой не се наема с амбициозната задача да анализира патриарха на младата прохождаща наука. Известно е, че по-късно той също е имал предпочитания и по-специално отношения към дъщеря си Ана Фройд, която е и единствената от учениците му, които го подкрепят и не подлагат на критика и преразглеждане. Това показва, че нерарзешеният Едип се предава от поколение на поколение, но не по генетичен, а по преживелищен път.
Днес психоанализата е едно от основните течения в психотерапията и много от ранните и идеи са все така актуални – за несъзнаваното, за динамичния конфликт, за преноса, защитните механизми и проекции. Едиповата конфигурация също е актуална, макар и да е подлагана на преразглеждане по-късно от множество аналитици като Жак Лакан и като британската школа на обектните отношения. Всичко това, обаче се ражда от детството на Зигмунд Фройд.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 