Емоционална интелигентност

Безспорно всеки е чувал за коефицента на интелигентност (IQ) и за тестовете, посредством които той се измерва. Отразяващо способността ни да решаваме логически проблеми, IQ-то ни далеч не ни определя като хора и не изчерпва същността ни, защото човек не е само сбор от умствени способности и рационално мислене, той включва в себе си чувства, емоции, преживявания.

Терминът „Емоционалната интелигентност” (EQ) е въведен от Даниъл Голман и отразява способността на човек да възприема, разбира и насочва своите емоции и тези на другите. Следователно това е изключително важен аспект от личността ни, без който не можем да функционираме нормално в социума. Освен да можем да мислим, да решаваме проблеми и да взимаме решения, ние трябва да можем да разбираме и преживяванията на околните, да се свързваме с тях по начин, който да отговаря на техните нужди и да бъдем наясно със самите себе си, с нашите потребности и преживявания.

Високо EQ означава ние да можем да се справяме със своя собствен емоционален свят. Съвременният човек е изправен непрестанно пред един ключов конфликт – този между спонтанността, откритостта в отношенията с другите, себеизразяването от една страна и от друга необходимостта от мерки, правила, норми, социално желателно поведение, възпитание. Нито едната, нито другата крайност е желателна – и двете създават проблеми във взаимоотношенията. Необходимо е човек да открива баланса между тях. Но тъй като няма общовалиден отговор за това къде е баланса във всяка една различна ситуация, той трябва да бъде изобретяван отново и отново всеки път. Това е една от най-важните характеристики на EQ – да откриваш баланса откритост-учтивост.

Много хора днес не могат да се справят с тази важна задача. Причината за това се корени най-вече в обществото, в което живеем. Днес много повече се набляга на IQ-то, на логическите умствени способности. В училище се изучават предмети като математика, физика, химия, но никой не те учи какво да правиш с емоциите си. Даже напротив, на тях се гледа като на враг, като на дразнител, нарушаващ „спокойното” функциониране на съвременния човек. Емоциите са също нещо, което не е прието да се изразява, особено публично. Стига се до там, че нерядко заради едни, иначе нормални преживявания, на хората се лепват диагнози като „депресия” и те биват „атакувани” с цялата сила на психофармакологията. Пренебрегва се и холистичната връзка тяло-ум-душа и фактът, че голяма част от болестите имат емоционален корен. Като цяло обществото ни в момента е в една крайност по отношение на рационално-емоционално, а всяка крайност е лоша.

Хората, които имат нисък коефицент на емоционална интелигентност се „чудят” какво да направят със своите емоции. Те или ги пренасочват от реалния причинител към друг, или ги изразяват крайно неадекватно или не ги изразяват въобще – нещо, което стои в основата на психични и соматични болести. Такива хора имат нуждата да се научат да разбират и изразяват себе си по-добре, което е и първата стъпка към това да разбираш и другите. Това е способност, която може да бъде развита. Включването в психотерапевтични групи, където човек би могъл да изразява себе си е най-добрия вариант за работа. Психодраматичният подход тук е най-подходящ, както и всякакви други терапевтични техники, свързани със себеизразяване, с развиване на способности за комуникация, емпатия, намиране на баланс и свързване с другия.

Балансът е в основата на всичко добро, а проблемите винаги се пораждат от залитането в крайност. За съжаление днешният човек често залита в крайности и то не само в емоционален аспект. А нещата винаги са двойнствени, винаги съществува и другата, обратната гледна точка. Важното е по пътя на откриването на баланса да следваме и слушаме самите себе си и да правим нещата по начина, по който ги усещаме, а не да слушаме външни наставления, защото всеки си има своя собствена истина.

 

Автор: Иван Алексиев