В помагащите професии, каквато е и тази на психолога, всеки специалист малко или много привнася нещо от личността си в начина си на работа. Това е неизбежно в процеса на интеракция. Тук съм се постарал да разгледаме основните разлики между мъжете и жените, заети в тази област. Подчертавам все пак, че това не са задължителни характеристики на единия или на другия пол, че винаги има изключения и че самата статия не трябва да се взема кой знае колко на сериозно.
- Мъжете психолози се реализират по-често на места, където работят с осъдени на пробация или затвор, както и в областта на криминалистиката.
- Жените психолози работят по-често с малки деца, в домове и училища.
- Жените по-често стават учители по Философски цикъл в училище, докато повечето преподаватели по Психология в университета са мъже.
- Жените преобладават в областта на клиничната психология, конуслтирането и психотерапията, но и мъжете не са напълно изключени от нея.
- Жените са по-добри психолози по природа тъй като имат естествено по-развита интуиция, по-засилена способност за емпатия и са по-наясно със собствения си емоционален свят. Мъжете се налага да компенсират това с повече теоретични знания и подготовка.
- Първите известни терапевти са били все мъже, но това е било главно поради причината, че те са били психиатри или невролози по образование, а през XIX век на жените е било забранено да учат медицина. Сред „бащите” на съвременната психология и психотерапия са Вилхем Вунт, Макс Вертхаймер, Зигмунд Фройд, Карл Г Юнг, Алфред Адлер, Ерих Фром, Джон Уотсън, Скинър и др. Първите жени в психологията са Ана Фройд (дъщеря на Зигмунд Фройд), Мелани Клайн, Карен Хорни и др.
- Клиентите почти винаги сформират „майчин пренос” към жената психолог и „бащин пренос” към мъжа. Това означава, че те проектират във взаимоотношенията си с терапевта несъзнаваните образи на своите родители. При това положение най-удачно е при проблеми с майката – жена психолог, а при проблеми с бащата – мъж психолог. Нещата, обаче не винаги са толкова опростени, а всъщност са доста по-комплексни и са намесени и двата образа.
- Жените като цяло са склонни винаги да подхождат от към по-емоционалната страна на въпроса, докато мъжете винаги остават повече на ниво рационалност. Това е минус за мъжете в много ситуации, тъй като повечето клиенти имат проблеми именно със своя емоционален свят. Понякога, обаче прекомерното затъване в афекти може да сформира по-скоро зависимост и да бъде начин да не се работи, а да се поддържа проблема.
Тази статия е на базата на мои лични наблюдения, чувствайте се добре дошли да добавите още разлики, които сте забелязали в коментарите отдолу. Не бива да забравяме, че всичко е въпрос на баланс и хармония между две крайности. Ако двата пола са двете далечни точки на една права линия, най-добрият подход е този, който се намира по средата. Както е казал Юнг всеки мъж носи по нещо женско в себе си (неговата Анима), а всяка жена по нещо мъжко (Анимус). Въпросът е не да бягаме от това и да се страхуваме, а да го интегрираме в себе си и използваме, като по този начин се постигне цялост на личността.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 