Лято е. Много хора се отправят на почивка или на морето или на планина или някъде другаде… но можем ли наистина да си почиваме? Знаем ли как да реалскираме и наистина да се възстановим след дългата уморителна работа? Някой учил ли ни е някога на това или се препдолага, че по природа ние трябва да си знаем как става?
Колко често се случва, когато ние сме в почивка, независимо от това дали сме отишли някъде или сме си просто вкъщи, ние всъщност да не успеем да си починем истиснки. Вярно е – далеч сме от работата и задълженията, но умствено ние продължаваме да бъдем „там”. Излегнали сме се на плажа, но мисълта ни продължава да се занимава с проблемите, които не сме решили. Докато тялото лесно може да си почива от физическо натоварване, за ума ни това е много по-трудно в интелетуално и емоционално отношение.
Ние можем да отидем дори и на Хаваите, но ако не можем да успокояваме ума си няма да има никаква полза. И обратно – успяваме ли да се откъсваме, да спираме непрестанния поток от мисли и да се наслаждаваме на момента, едно походче на няколко километра от града ни е предостатъчно. Именно затова е изключително важно човек да развива способността да се радва на момента, да успява да улови малките неща, тук и сега, които му носят удоволствие, да спира да мисли за миналото, настоящето и бъдещето, да спира да прави вечни планове и да „чертае” умствени проекти. Защото докато се занимава с тях не черпи плодовете от вече постигнатото.
При това положение как човек да успее да релаксира истински, как да спира мисълта, как да се радва на това, което е тук и сега? Живеем в свят, в който толкова много сме свикнали да мислим и да разсъждаваме непрекъснато, че сме се отучили от спокойното чувство на наблюдение и спокойствие. Медитацията е един страхотен способ да се завърнем отново към същността си, да се научим да улавяме мига, защото той е само миг и съвсем скоро ще изчезне и да се радваме на нещата около себе си.
Винаги се започва с малки стъпки. Първоначално за човека, свикнал вечно да обмисля и премисля от къде идва и накъде отива е много трудно да спре. Началото винаги е най-трудното. Затова винаги се започва и с нещо елементарно. Например – колко много хора слушат музика просто по инерция. Пускат си я и до там – не и се наслаждават, не се концентрират върху нея, тя просто си върви, а те продължават да премислят своите проблеми.
Така все едно музика изобщо няма. Ако в такъв момент човек се опита да отпусне себе си, да затвори очи и да слуша, просто да слуша без мисъл, без очакване на нещо или стремеж към друго, то той би могъл да улови момента, да се наслади истински, да открие нещо, за което е оставал сляп досега.
Това е само един конкретен пример – морето, небето, планината, вкусната храна, времето с любимия човек, кафето дори… всичко това би могло да се превърне в източник на тотално удоволствие ако не се прави просто машинално и покрай другото, а бива изживявано от цялото ни същество. По този начин човек успява поне за момент да се откъсне от ежеденвието, да забрави за всичко, дава възможност на ума и на тялото да възстановят своята хармония и да се изчистят от натрупания стрес. Хората, които не опитват или не успяват да го направят накрая достигат до момент на прегаряне и тотално изтощение.
Важно е да даваме на себе си това, което заслужаваме, да не бъдем строги със своя Аз, да усещаме тялото си – когато то има нужда от почивка и възстановяване. За съжаление това са неща, които биват пренебрегвани в повечето случаи и на които се обръща внимание чак когато положението стане непоносимо.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 