Всички хора учат, при това от момента в който са родени до последните мигове от живота си. Придобиването на нови познания не се лимитира до ученическите и студентските години, тъй като не само че впоследствие, когато човек започне своята професионална кариера му се налага да интегрира нови умения, но и много други страни на живота, като например личните взаимоотношения непрекъснато ни налагат да учим нови и нови неща, за да се справяме с проблемите, които те ни предлагат. В тази статия, обаче аз ще акцентирам именно върху целенасоченото учене, което се случва в училищата и университетите и как то да се случва по-лесно. Всички сме се сблъсквали с този проблем – когато се готвим за изпити в университета или контролни в училище ние имаме един определен обем информация, който трябва да успеем да запомним. Когнитивната психология е тази, която изследва тези процеси и там можем да намерим отговора на въпроса – „Как да учим по-лесно?”.
Какво представлява целият процес? Всичко започва с усещането и възприятието – когнитивните процеси, чрез които се възприема информацията от околния свят. Няма да се спирам сега на разликата между тях – тя не е толкова съществена за настоящата тема. Когато тази информация постъпи в нашата краткотрайна памет за нея от тук насетне има два варианта – да се съхрани в дълготрайната памет или да се затрие и изчезне от съзнанието на човека. Информацията, която ние имаме в дълготрайната си памет е огромна по обем и е база за всички останали когнитивни процеси като мисленето, като въображението и според някои оказва влияние и върху самото възприятие. От тук следва, че ако ние искаме да имаме богато въображение, ако искаме да можем да мислим по-обширно и да сме по-креативни следва, че трябва да имаме богат запас от елемнти информация в дълготрайната ни памет, които да комбинираме. Казано по-просто трябва да имаме богата обща култура. Поради това е важно да знаем чрез какви похвати можем да оптимизираме нашето учене и то да бъде лесно, бързо и приятно.
На първо място огромна роля играят мотивите, които ни подтикват да запомним дадена информация. Ако ученикът е с нагласата, че ученето е нещо досадно, че трябва да запомня уроците единствено защото е принуден, а не защото ще му бъде полезно или защото му е интересно – то тогава самата тази нагласа ще му пречи да усвоява материала. За съжаление образователната система в България е изградена по стари методики, които причиняват в учениците подобен тип отношение. Разбира се не всичко, което учим в училище ще ни трябва, нито всичко е интересно на всеки, а го има и онзи елемент на бунтарството в юношеската възраст, когато е модерно да не се учи. Това са факти, за които няма много какво да се направи и липсата на мотивация винаги ще бъде спъваща.
Вторият важен фактор е, че трябва да се учи с разбиране. Трябва информацията, която постъпва да не се запаметява наизуст, а да се осмисля, да се разбира нейната същност, да може да бъде обяснена от учащия с негови думи. Множеството елементи информация, които ние съхраняваме в дълготрайната си памет не съществуват независимо едни от други, а са свързани посредством асоциативни логически връзки в една огромна структура. Така ако запомним нещо наизуст, без да го осмисляме или разбираме, то няма да влезе във връзка с тази структура и съответно много бързо ще бъде забравено. Обратното – когато ние учим с разбиране, новопостъпилата информация се свързва логически с останалото познание и се запазва трайно.
Третият важен фактор е повторението. „повторението е майка на знанието” са казали хората. Възприемането на информация еднократно не е достатъчно тя да бъде запаметена. Повторенията трябва да бъдат разпределени правилно във времето. Те не трябва да бъдат непосредствено едно след друго. Да вземем един прост пример – ние искаме да научим една лекция. Да кажем, че за научаването и трябва да бъде възприета седем пъти. Не би било ефективно, ако вземем и я прочетем седем пъти един след друг в един ден и след това я оставим. По-добре е ако първия ден я прочетем три пъти, на втория ден два пъти, на третия ден един път, на четвъртия не я четем, а на петия отново я прочетем един път. Това е начинът, по който би трябвало да бъдат разположени повторните четения (може гледания или слушания) на информация.
Важно е да се отбележи и следното – това, което не се използва във всекиденвния живот, дори добре начуено, постепенно се забравя с времето. Един психолог, който се е насочил и работи в областта на криминалистиката, навярно си спомня много малко от лекциите по философия, които е имал в университета, дори и тогава да ги е изучил перфектно и да си е взел изпита с шест. Това е така, защото това е познание, което той не използв, психиката го окачествява като ненужно и го затрива. Това е нормален и дори необходим процес. Неслучайно всяка наука си има множество раздели и подраздели, в които се изучава конкретното и специфичното.
И в крайна сметка ако ние искаме лесно да си взимаме изпитите трябва – първо просто да сме с идеята, че това, което учим ни е интересно и че ще ни потрябва един ден тоест да имаме силна мотивация, второ да вникваме, да разбираме вместо да наизустяваме и трето да си препорчитаме лекциите отново и отново. На мен лично ми се струва, че от трите най-същественото е първото – това, което учиш трябва да ти бъде интересно. Иначе всички опити да го запомняш ще са напразни. И в този смисъл аз подкрепям идеята децата още от началото на гимназията, тоест от девети клас да избират определена професионална насоченост и според нея да изучават засилено само част от предметите, а другите да отпаднат.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 