Връзката между нарцисизма и психозата

При създаването и изграждането на психоанализата и нейните основни концепции, Фройд тръгва от своите наблюдения върху неврозите и по-точно върху хистерията. Той свързва патологичните прояви с неадекватно разтоварване на либидото. В известен смисъл може да се приеме, че цялата психоанализа се основава на идеята за либидото като енергия за живеене, енергия да обичаш и да работиш, която всеки от нас носи в себе си. Тъкмо неадекватното и разтоварване, инхибицията и конфликтите, които тя поражда са корена на психопатологията. Как стои въпросът за либидото, обаче при психозите?

Фройд си служи с легендата за Нарцис. Красив юноша от областта Беотия, намираща се в централна Гърция – син на речния бог Кефис и нимфата Лиропи, за него било предречено, че ще доживее старост само при положение, че никога не види отражението на лицето си. Бивайки особено привлекателен, Нарцис се радвал на силен женски интерес, но бил безразличен към всяка една обожателка. Веднъж, завръщайки се от лов, видял във водата своето собствено отражение и се влюбил в него. Понечил да го целуне, навел се над водата, паднал и се удавил.

Типично за древногръцките легенди, тази също носи в себе си доста наблюдаеми психологични факти. Нарцисизмът представлява инвестиция на либидото в своя собствен Аз. Фройд поделя либидото на Аз-ово либидо и обектно либидо. Азовото е насочено към самия себе си и е познато още като нарцисизъм. Обектното либидо от своя страна е насочено към външния свят към най-различни „психологични обекти“ – други хора, предмети, дейности, идеи, изкуство и тн. Според Фройд нарцистичното и обектното либидо са в икономическа връзка, тоест колкото повече либидо е инвестирано в собствения Аз, толкова по-малко остава за обектите на външния свят и обратно – колкото повече се инвестира в света, толкова по-малко в самия себе си. Това обяснява защо в легендата Нарцис е безразличен към обожателките си – за тях не остава либидо, което да се инвестира, защото той е инвестирал изцяло и само себе си.

Другият елемент от легендата – влюбването в своя образ и удавянето подсказват убийствената, себеунищожителна същност на нарцистичната инвестиция. По времето на Фройд се говори за така наречената нарцистична невроза – понятие, което днес е на път да отпадне от употреба в психиатрията и психоанализата. То се е използвало за описание на психична болест, при която либидото се оттгеля изцяло към Аза. Така то е противоположно на преносните (такива, които могат да формират пренос към психоаналитика по време на анализа) неврози, понеже там либидото се инвестира в терапевта. От нозографична гледна точка групата на нарцистичните неврози днес се покрива изцяло с функционалните психози (тези, при които симптомите не са резултат на соматично нарушение).  По-късно в своята работа Фройд ограничава идеята за нарцистична невроза само до страданията от меланхоличен тип, отговарящи днес на биполярното афективно разстойство, монополярната депресия и шизоафективното разстройство, въпреки, че при тях освен оттгеляне на либидото от света на обектите имаме и едно себеобезценяване и чувство на вина.

Нарцисизмът се приема от една страна като нормален етап от детството, който е част от развитието на човека, но отпада по-късно. Например сексуалността на малките деца е автоеротична и чак по-късно се насочва към външни обекти. Всеки човек е остава в някаква степен нарцистичен, това е нещо нормално – то служи за себесъхраняването, добрата самооценка и удовлетвореността от самия себе си. При психотичните състояния, обаче можем да забележим един краен нарцисизъм, на който личността е в такава степен подчинена, че се отрича реалността. Това е особено видно при манията за величие, при която болните приемат себе си за уникални, особено важни личности, от които зависи светът. Но нарцисизмът е налице и при параноидната шизофрения – например налудността, че си преследван или подслушван от тайните служби отново поставя болния в такава позиция – той е толкова важен и значим, че с него се занимава ЦРУ или КГБ.

Нарцистичната инвестиция дава обяснение и защо психотичните субекти рядко създават любовни взаимоотношения и семейство – няма база това да се случи, след като либидото е инвестирано изцяло в самия себе си и в своя собствен Аз.

При това положение е хубаво да се замислим за днешното общество, в което нарцисизма се поставя на пиедестал и се окуражава чрез едни медийни образи на красивите, богатите, известните, на които всички се възхищават и за които всички говорят. Появата на явлението self-и във фейсбук също е един симптом на нашия нарцисизъм, който проличава дори в самото наименование (myself – себе си). Да се надяваме, че тези социални тенденции няма да ни докарат в един момент до масова психоза.

Автор: Иван Алексиев