Екстрасенси, феномени и подобни щуротии

Забелязвам, че напоследък много са нашумели и придобили популярност всякакви врачки, баячки, магове и подобни. Отвориш вестника на страницата с обявите и виждаш множество телефони на екстрасенси, феномени, предлагащи да развалят направената ви магия. Пускаш телевизора и виждаш „магесници”, които само срещу рожденна дата и име ви казват дали ще срещнете любовта или дали ще натрупате състояние.

В цялата тази пародия (защото всичко това прилича на комедиен филм) само едно нещо не успях да разбера и винаги съм се чудел – дали тези хора сами си вярват на нещата, които говорят. Ако приложим формалната логика и си направим една блогсхема има два варианта:

Вариант едно – вярват си. Това означава, че това са едни хора, които страдат от определени психологични отклонения, имат налудни идеи, а в най-добрия случай просто някой по някакъв начин е успял да им промие мозъка и да ги убеди че имат способности.

Вариант две – сами не си вярват но се заиграват с проблемите на хората и изпозлват тяхната наивност, за да натрупат състояние. Това е по-опасният вариант. Тези хора не само, че са с разума си но и го използват, за да припечелват на чужд гръб, много добре оринетирайки се в особеностите на българската народопсихология.

И в двата случая в България няма закон, който да регламентира упражняването на тази професия и общо взето клиентите сами си носят отговорност за това на кого ще се доверят и дали няма да похарчат парите си за едното нищо. Впрочем относно работата на психотерапевта също липсва закон и регламентация. Точно поради тази причина много такива магове и врачки си поставят и табелката „психолог” на вратата, понякога дори „психотерапевт” и опази боже – „психоаналитик”.

Когато съм чел по-подробно относно „работата” на тези магове ми направи впечетление следното нещо – симптоми, които представялват индикация за психологична проблематика, биват представени от тях като признаци на напарвена магия, уроки или не дай си боже – родово проклятие. Най-типичният пример са телесните оплаквания, за които лекарите не откриват физиологична причина. Отдавна е известна връзката между тялото и психиката и как човек може да репрезентира своите несъзнавани проблеми чрез тялото си под най-различни форми. Но за врачките е удобно това да бъде обяснено чрез въздействията на тъмни сили.

Друго, което прави впечетление е, че те са склонни да обясняват обстоятелства и случайности от ежедневието отново чрез магии. Особено забавна е концепцията за така наречения „завързан късмет”, който те, срещу съответното заплащане естесвено, веднага ще „развържат” – любовта и здравето веднага ще дойдат, а парите сами ще почукат на вратата.

Хората обичат да обвниняват за своите собствени несгоди и неудачи обстоятелствата. Това е нормално – кара ни да се чувстваме по-добре и да не погледнем, че проблемът е в самите нас. Магиите като обяснение се явяват един много удобен заслон, но това е нещо, което може да ни накара да се чувстваме по-добре само за момента, защото то не ни решава проблема. Така например, ако аз съм самотен не трябва да търся кой ходжа ми е направил магия за несгоди в любовта, а да се вгледам в себе си и да разбера защо не съм успял да създам или да задържа човека до себе си. Ако аз съм беден и нямам пари по-добре да се запитам какво мога да напарвя за да променя това, какви действия да предприема, вместо да тъсря кой да ми „развърже” късмета. И наистина – понякога всичко е просто въпрос на случайност и на това какво е отредила съдбата.

Наистина има случаи, в които човек след посещение при някоя врачка се почувства по-добре и проблемът му отшумява. Това разбира се не означава, че наистина е имал направена магия или нещо подобно – маговете ако не друго имат една природна даденост на много добри и убедителни актьори – способност, благодарение на която успяват да внушат подобрението на по-податливи на сугестия хора. Разбира се, в тези случаи ефектът е само временен и не след дълго проблемът се завръща.

Нерядко хора, страдащи от най-различни невротични разстройства също се обръщат към „помощта” на врачките. Това не е случайно, след като сред „симпотмите” на магията фигурират освен телесните оплаквания без причина така и необоснвоаните страхове, чувството на напрежение и като цяло дискомфортът. Човек дори би си помсилил, че маговете са група от хора, решили да „крадат клиентелата” на психолтерапевти и психиатри и затова са посочили точно тези неща като признаци на магията. В този случай търсенето на проблема в паранормалното се обуслява и от друг фактор – невротиците, въпреки силното си желание да се оправят, проявяват силни защитни механизми и съпротиви, които го карат да търсят решението навсякъде другаде само не и в реалната причина. Така идеята за направена магия отново се явява добър психичен заслон.

Живеем във време, в което държавата се намесва малко или никак в хорските проблеми – тя е абдикирала от своята роля на регулатор. Съвременният българин трябва да живее в състоянието на тотален индивидуализъм и самостоятелно спарвяне с всеки един проблем. Това не е задължително нещо лошо стига човек да се адаптира. При това положение, когато човек има някакъв проблем той трябва да „използва главата си”, внимателно да проучи нещата и да внимава на кого се доверява.

Автор: Иван Алексиев

Анти ТЕС

Основната характеристика, с която можем да опишем времето в което живеем е консуматорството. С право можем да наречем съвременния човек homoconsumer, консумиращият човек, чиято единствена цел е да консумира – изкуство, любов, храна, алкохол, в отчаян опит да постигне постулирания в медиите образ на щастие. Като дете, фиксирано в оралния стадий, той става зависим от обектите, които му носят „щастие“ и прави всичко възможно, за да получи колкото се може повече удоволствие. В така създалия се климат все по-голяма почва за развитие придобиват  методите за самопомощ, които предлагат бързо и лесно достижимо щастие чрез минимални усилия. Един от тези методи е ТЕС.

ТЕС или Техника за Емоционална Свобода, е група от методи, които могат да се използват за намаляване на стреса, борба с фобии и други тревожни разстройства. Като всеки псевдонаучен метод ТЕС обещава бързо щастие, използвайки минимални усилия. Как работят  техниките за емоционална свобода? Чрез потупване на определени части от тялото и изричане на определени фрази се премахват стреса, напрежението и негативните мисли от тялото. Всъщност в начина на функциониране на самата методика няма нищо ново, поредният метод основан на самовнушението, който обещава бързи и лесни успехи. Като всяка друга подобна теория тя е насочена към „лекуването“ на симптомите, а не на самия проблем, който е залегнал дълбоко под повърхността и изисква доста време и работа за решаване. Истинската промяна изисква създаването на нов начин на  мислене, вникване в  същността на проблема и разбиране на причините пораждащи дезадаптивното поведение. Внушението и пожелателното мислене, характерно за подобни кръгове могат да доведат до изчезване на симптомите за кратък период от време, но има вероятност те да се завърнат с още по-голяма сила от преди и да внесат смут и отчаяние от поредният неуспешен опит за справяне с проблема. Трябва да се разбере, че основната причина залегнала зад подобни проблеми е бягството от действителността и страха от сблъсъка с нея. Сблъсъкът с реалността носи големи рискове от изпитване на неудоволствие и затова се избягва по всевъзможни начини. Подобен тип хора разчитат да намерят решение на  проблемите си в тоновете литература за самопомощ, поведение, което в същността си е очакване проблемът да бъде разрешен от някой друг, който предлага наготово така желаната формула за вечно щастие. За изпълняването на формулата е нужен единствено прочитът на книга, която по всяка вероятност е бестселър на Ню Йорк Tаймс. Уви начинание, обречено на неуспех от самото начало. Подобно поведение не изисква сблъсък с травмиращите стимули, които са причинили проблема на първо място, а без повторния сблъсък с травмиращата ситуация и успешното му разрешаване проблемът няма как да бъде разрешен .

За постигане на щастието са нужни смелост и отговорност към собственото съществуване, качества които не се изискват от алчните за пари гурута предлагащи бързо и лесно постижимо благоденствие.

Автор: Д.Неделчев

Лекарствата не са решението

В България, когато стане въпрос за лечение на психически болести и разстройства, е силно залегнал така нареченият биологичен модел. Той налага като подход идеята, че тези страдания са причинени от химичен дисбаланс в организма и неправилното функциониране на ендокринната система. Ние често си мислим, че сме уникални с разни особености на народопсихологията, но както често се оказва и тук не се отличаваме особено от останалите страни. Като цяло в западния свят (Франция може би донякъде е изключение – тя е меката на съвременната психоанализа) битува мнението, че истинско е това, което може да се види, пипне, измери. Това, според мен е един ограничен възглед върху нещата, тъй като най-малкото нашият вътрешен монолог е феномен, което не може да бъде измерен обективно, а се явява нещо много реално. Този възглед налага и биологичния подход при лечението на психичните заболявания.

„Глътни си това хапче и ще ти мине” е кредото на психиатрията. Аз не отричам полезността и приложението на този клон на медицината и съм съгласен, че в много случаи, като шизофрения или тежка депресия например, единственият изход и шанс за нормално съществуване са именно лекарствата. Това обикновено са случаи, при които психологията може да направи малко или нищо. Много психотични хора водят нормален или почти нормален живот именно благодарение на психофармакологията.

В много случаи, обаче до лекарствата се прибягва без да има нужда от това. Те се изписват на хора, които могат да минат и без тях, дават се на хора страдащи от невротични разстройства – проблеми, които са напълно преодолими чрез психотерапия. Някои смятат, че това е така, защото съществува някаква голяма конспирация за печелене на пари от продажбата на лекарства. Това може и да е така, но може и да не е и не се нагърбвам с мнение за валидността на това твърдение. Може би психиатрите си остават преди всичко лекари, а не психолози и затова не поглеждат на нещата от друг ъгъл. А истината за невротичните разстройства е съвсем друга – те не са признак на заболяване, а съвсем здравословен телесен отговор.

Да вземем за пример паник атаките. Да – жлезите с вътрешна секреция отделят адреналин, който създава чувството на страх както и множество телесни реакции. Защо обаче? Това е въпроса, който не си задават биолозите. Адреналин се отделя, когато има опасност за човек, когато той се намира в ситуация, която оценява като застрашаваща. Да, но паник атаките идват без някаква видима причина. Тук ключовата дума е „видима” и тук се намесва психоанализата. Отдавна е известно, че голяма част от психичните процеси протичат на несъзнавано ниво. Има много, много неща, които се случват вътре в нас, но ние не си даваме сметка за тях. Когато опасността произтича от този наш вътрешен свят за нас изглежда така сякаш страхът идва „от никъде”, от там идва и страхът от самия страх и това в крайна сметка е онова, което хората наричат „паническа атака”. Ако ви подгони куче на улицата вие ще се упалшите и ще почувствате всички онези телесни реакции, характерни за страха, но никой не нарича това паническа атака. В този смисъл да искате да потушите страха посредством хапчета при панчиеска атака е да искате да не се страхувате, когато ви гони лъв. – Страхувайте се, защото има причина.

Понякога вътрешната, несъзнаваната причина се „закача” за нещо от реалността и това е механизма на фобията. Признавам, че има случаи, когато дори при неврозите лекарствата са наложителни – ако те са много тежки, ако човек не може да ходи на работа или да се грижи за семейството си. Но в тези случаи те играят само една временна, спомагателна роля. Истинското лечение е в терапията. И не случайно при спирането на лекарствата симптомите на паника се връщат. Вие сте спрял да пиете успокоителни, но вашият лъв е още тук и ви гони.

Какво предприема психотерапията в този случай? Тя е насочена към това, да се открие какво е онова нещо в несъзнаваното, което поражда тревожността. Защото ако „лъвът” ви гони, но вие не знаете за него, нито можете да избягате от него, нито да го убиете. Реално не можете да направите нищо – затова паниката ще идва пак и пак. Много често нещата, които се спотайват в несъзнаваното и скрито ни притесняват са фантазии, помисли, желания, които лчиността оценява по някакъв начин като плашещи. Добрата новина е, че щом вече веднъж се сблъска с тях съзнавано може да напарви нещо по въпроса за своята тревожност – едно несъзнавано неморално желание, което създава страх от това да не би да стане реалност, може да бъде съзнателно отхвърлено като нещо, което „искам но не бива”. Това е моментът, в който вече няма какво да ни тревожи и – о, чудо – паник атаките вече ги няма.

Защо при всичко това да пием лекарства – лекарства, които освен че ще трябва явно да се пият доживот, създават зависимост и имат множество странични ефекти. Парадоксално е, че някои от страничните ефекти могат да бъдат именно тези симптоми, за които лекарствата са били изписани на първо време. По-добре по-малко химия и повече осъзнатост.

Отдолу са изброени основните видове психофармакологични лекарства:

Невролептици – изписват се при тревожност, страх и всякакъв вид психомоторна възбуда. От своя страна могат да предизвикат в известана степен апатичност и липса на емоционалност.

Антидепресанти – насочени са най-вече към симптомите на депресията, но се изписват и при други видове разстройства.

Транквиланти – имат свойството да намаляват или напълно да елиминират чувството на неспокойствие, напрежение, мании и страхове, както и симптоми свързани с вегетативната нервна система.

Психостимуланти – изписват се за повишаване на активността, при сънливост, хронична умора и сънливост. Към тях лесно се развива пристрастяване, а предозирането им може да доведе и до смърт.

Важно: Всички, гореизброени лекарства могат да бъдат изписвани единствено и само от психиатър. Психолози, психотерапевти, или лекари, които не са специализирали в това, нямат право да ви изписват такива медикаменти. Никога не взимайте такива лекарства по съвет на приятел, познат, роднина или по тяхната схема. Последствията могат да бъдат фатални!

Автор: Иван Алексиев

Невротичната любов

Чудили ли сте се защо продължават да ви привличат едни и същи хора, които ви нараняват, отблъскват или не отговарят на вашите чувства? Защо продължавате да правите същите грешки отново и отново при избора на любовен партньор?

Това е една от най-често срещаните грешки, които  повечето от нас правят. Защо след като веднъж сме се „опарили“ от подобна връзка отново попадаме на същия човек? За да отговорим на този въпрос трябва да хвърлим един бърз поглед върху психодинамичната теория и постулатите и относно любовта. Според нея първият любовен обект в живота на човек е неговата майка. Тя задоволява неговите основни жизнени потребности, закриля го и го дарява с удоволствие. След това детето започва да осъзнава собственото си съществуване и обекта на любов се премества от майката към собственото тяло на детето, т.нар. нарцистична любов, която е последвана от следващия стадий в развитието на детето – Едиповия комплекс. През този период вниманието на детето отново се връща към майката (бащата при жените) като в картинката се появява и трети човек – родителят от същия  пол, който представлява заплаха и конкурент на малкия рицар или принцеса, в борбата за  така желаният родител. Именно с този период и неуспешното преодоляване на възникналия конфликт се свързва и проблемът за невротичната любов. Като деца смятаме, че причина за проблемите на родителите ни сме ние самите и затова смятаме, че като променим себе си ние ще помогнем на тях. Така продължаваме да виним себе си за чуждите несгоди и да вярваме, че променяйки себе си можем да променим другите. Като малки деца продължаваме да подтискаме чувствата на гняв, фрустрация и разочарование, мислейки си, че ако бъдем послушни ще получим любовта, която ни е липсвала в детството. Всичко това се случва на несъзнавано ниво. Поведението, на което сме били свидетели като деца се е закрепило здраво в нашата психика и ни влияе при избора на любовен партньор.

Ако чувствате, че описанието важи за вас запитайте се: „До колко тази връзка наподобява връзката с майка ми или баща ми?“ Изпитвате ли гняв, фрустрация и отхвърляне към партньора си както сте изпитвали към майка си или баща си? Ако имате подобни проблеми няма да е лошо да обмислите консултацията с псхихотерапевт.

Автор: Д.Неделчев

Сънищата – спекулации и реалност

Какво са сънищата? Как гледа психологията на тях, как ги обяснява като психични явления и какво означават техните съдържания? Психоанализата определя сънищата като единственият невротичен симптом, който се среща и при психично здрави хора, нестрадащи от невроза. Неврозата между другото не се определя като психично заболяване, тъй като страдащият от нея не скъсва с реалността. Но в психологията норма и ненорма, здраве и болест са доста размити и неясни. Щом човек страда той е пациент. От латински пациент – patiens означава страдащ.

Хората още от древността са се интересували от сънищата. Примитивните племена и народи са им отдавали значение и са гледали на тях като на предвестници на бъдещето. Нерядко сънищата на племенните вождове са били считани за съществени и важни, докато тези на обикновените хора – за нещо, на което не бива да се обръща особено внимание. На тях се е гледало и като на показател за това какъв ще бъде изходът от болестта, когато са сънувани от някой болен.

И до ден днешен в народния фолклор и предания се включват и така наречените съновници, където човек може да провери това, което е сънувал какво показва за бъдещето му. За съжаление и днес повечето хора вярват, че сънят им показва какво ги очаква днес, утре или след години. Това, поне според мен е грешно и невярно твърдение и обслужва желанието на човек да има контрол върху съдбата и случайностите на живота.

Това не означава, обаче че трябва да изхвърлим съновниците. Напротив! Те са ценен източник на информация относно символиката и метафоричното значение на различните елементи в съня. Защото сънищата наистина имат своя смисъл. Този смисъл не е, обаче в това да показват бъдещето и да предупреждават за опасности, а всъщност изобразяват, показват несъзнаваното. В тях се проявяват всякакви несъзнавани съдържания, комплекси, страхове, фантазии и желания. Точно затова понякога сънищата ни плашат, друг път се събуждаме, съжалявайки че е било само сън. Създателят на психоанализата Зигмунд Фройд говори за сънищата в своите трудове и пръв открива техния истински смисъл – на изобразяване на несъзнавани съдържания. Той даже стига до там да ги нарече „царският път към несъзнаваното”. Когато човек спи цялото тяло се „деактивира” и е много по-малък шансът той да направи някоя неморална и противообществена глупост и точно затова цензурата върху несъзнаваното, което пък е пълно с такива глупости, отслабва. Разбира се тя не изчезва напълно и точно затова сънят не е буквален а изобразява всичко символично.

Така ако аз сънувам, че хващам една бейзболна бухалка и почупвам колата си това не означава, че аз несъзнавано искам буквално да хвана бейзболна бухалка и да почупя колата си. По-скоро трябва да се замисля какво или кого олицетворява за мен колата и нейното почупване. Всичко е строго индивидуално и зависи сънуващият с какво свързва символите. Почупването с бухалка освен агресия би могло да символизира и сексуален акт например. Всичко зависи от това какви асоциации ще потекат от символите. Точно затова Фройд е казал, че най-добрият тълкувател на сънищата е самият тълкуващ. Той винаги знае най-добре смисъла на съня си, дори когато не знае, че го знае.

Юнг предлага един малко по-различен поглед върху сънищата от този на Фройд. Според него те представляват опит да се възстанови психическият баланс. Те имат един вид „компенсаторна функция”. Така например хората с прекалено високо мнение за себе си често сънуват, че летят или падат, едностарнчивият силно изразен екстраверт сънува под симовлична форма своята скрита интроверсия, а мъжът, който се извръща от всичко „немъжко” в себе си сънува своята Анима (женската част, която всеки мъж носи в себе си. Съществува и Анимус – мъжката част на всяка жена). Сънят компенсира недостатъците в личността и същевременно предупреждава за възможни опасности, свързани с настоящата линия на поведение. В този смисъл според Юнг сънищата наистина показват бъдещето, но те по скоро показват какво би могло да стане, какви опасности биха очаквали човек, ако той не предприеме личностна промяна и са по-скоро плод на несъзнаваната интуитивна логика отколкото на пряко възприемане на информация от някакви паранормални източници.

Общо взето може да се каже, че езикът на несъзнаваното е като този на сънищата – нелогичен и символичен, даже в някаква степен поетичен. По-рано се чудех когато имахме литература какъв е смисълът от това когато някой писател или поет напише нещо, което има символичен смисъл. Не може ли просто да напише буквлано това, което иска да изкаже, а трябва да изпозлва метафори!? Сега разбирам, че това е било с идеята да въздейства на читателите на едно по-дълбоко ниво от чистата формална логика, която се явява езика на съзнанието. Ето защо е полезно четенето на литеартура, на митология, където също същестува много символика и тн. Човек, за да съумее да вникне в своето несъзнавано, било то посредством тълкуването на сънищата или каквото и да било трябва да притежава способнсотта да разбира символите. И чак след като е успял да разтълкува себе си би могъл да тълкува и другите хора.

Много хора днес биха отрекли тълкуването на сънищата въобще. Съвременният човек, рационалният и прагматичен човек, той не вярва на неща, които не могат да се видят и пипнат. Той е пълната противоположност на врачките и баячките, които дават по телевизията, които развалят магии по телефона и тълкуват сънуването на умрял близък като „на добро е”. Истината е, обаче че за съжаление наистина няма как да изследваме несъзнаваното непосредствено така както изследваме клетките или космоса. Ние нямаме възприятия за това. Ние имаме възприятия за външния свят, за заобикалящата ни реалност – зрение, слух, мирис, вкус, допир. Ние можем и да се вгледаме в себе си и да си правим интроспекция, както е правил бащата на психологията Вилхем Вунт. Но така бихме изследвали само нашето съзнание. Няма как да изследваме несъзнаваното пряко, поне за момента. Ние знаем за него и разбираме за него по косвен път от неговите проявления, каквито са сънищата и те се явяват единствен начин да го проучим.

Обръщайте внимание на своите сънища и помнете, че вие самите, а не съновници или врачки могат да ги разтълкуват най-добре. При тълкуването на несъзнаваното сънищата се явяват като че ли най-надеждният път, тъй като те не могат да бъдат волево контролирани и за разлика от неща като свободни асоциации и интерпретации на различни взаимоотношения с околните, при сънищата не може да има пожелателно мислене при разкриването на смисъла им.

Автор: Иван Алексиев