Какво е изкуството? От къде идва потребността на човека да твори да създава музика, да рисува картини, да играе в театъра или да пише? Изкуството със сигурност няма кой знае каква практическа приложимост, от него няма някаква пряка, видима полза. Не можеш да се нахраниш с картините си например. И все пак едни хора творят, създават, други купуват и се възхищават на създаденото, поставят го на централно място в дома си, показват го на гостите си и му се любуват. Или си пускат новата песен на любимия изпълнител и могат да прекарат часове слушайки я отново и отново. Защо? Защо ние хората правим това? Ако сме толкова рационални и разумни защо все пак в нас стои една нужда от изкуството, която изисква своето системно задоволяване отново и отново?
Аз смятам, че преди всичко самите хора, които създават – творците, те самите имат нуждата от своята работа. Художникът има потребността да рисува, певецът да пее, а скулптурът да оформя своите статуетки. Това го няма никъде другаде в природата. Ако греша ме поправете, но не съм чувал за животни, които да окрасяват своите „домове” например. Изкуството си е чисто човешки феномен и това явно се корени в нашата по-развита психична дейност.
Ето го моето разбиране за нуждата на твореца да твори: Човекът по природа има нуждата да се себеизразява да препредава на околните информация за себе си, за своя вътрешен душвен свят, за всичко онова, което не можем да видим в него. Това в голяма степен става чрез езика, чрез думите „Мамо искам мляко” казва малкото дете и майка му му дава чашата с млякото. То е успяло посредством езика да изрази едно свое вътрешно искане, едно свое желание. Очевидно, обаче съществуват неща от такъв порядък, които са всъщност неизразими, поне не чрез езика. Езика винаги н
и „предава” така да се каже, никога не можем да изразим цялата истина за нещата чрез езика, той си има своите лимити, своите ограничения. Например концепти от такъв висок порядък като любовта, живота, смъртта, идеала, щастието… тук ни идва на помощ изкуството. Изкуството помага на себеизразяването, то е средство да изкараш навън, вместо да натрупваш вътре.
Освен това изкуството е и средство за допир с несъзнаваното. Фройд е казал, че има два пътя за достигането до подсъзнанието – единият е психоанализата, а другият е изкуството. Изкуството работи със символи, със символика, там „думата” не е „нещото” – дървото не е просто дърво, а морето не се изчерпва със своят химичен състав (който включва и злато между другото). Символиката е езика на несъзнаваното. Така това, което убягва на логическата ни реч бива уловено в нашите картини, нашата музика или скулптора.
В този ред на мисли изкуството е и сублимация. То е начин да се направи нещо с деструктивните импулси в нас, които искат
своето задоволяване. Те се трансформират в дейности като писане, рисуване, и тн – сублимацията е единствения зрял и желателен защитен механизъм. Лакан нарича изкуството „синтом” – това е сложен термин, който идва от старото френско название на думата „симптом”. При Лакан „синтома” е това, което държи нашата личност цялостна и я пази от разпад и деструктуриране. Типичен пример, който дава Лакан е писателят Джеймс Джойс, който е психотичен, но успява, благодарение на своето писане да не изпадне в криза. Така, че в известен смисъл изкуството е и това, което ни държи да не изпаднем в лудостта.
А защо хората „консумират” изкуството – защо си купуват картини, защо слушат музика или ходят на театър? Според мен това е така заради една много специфична особеност на тази дейност – всеки може да припознае себе си и това, което е вътре в него в изкуството. То е изградено от символика, то не е пряко и директно както е езика. Поради това една песен например – тя докосва всеки човек, но по различен начин, защото всеки ще припознае и открие в нея себе си, своите собствени преживявания и драми. Така то ни предлага едно разтоварване една възможност да видиш, поне за момента това което е в теб извън теб. Така изкуството ни среща със самите нас и ни помага да опознаем себе си по-добре.
Изкуството се променя с промяната на времето и развитието на технологиите. Например днес изобразителното изкуство намира голямо приложение, освен в картините и в графичния дизайн или дизайнът на мебели и интериора на апартаменти. В музиката се появяват нови жанрове, всеки със своята специфика. Блогърството може би е вид изкуство също – да можеш да напишеш нещо, което е хем научно, хем достъпно, хем да звучи добре. Да балансираш тези три неща не е никак лесно, но тук като че ли нещата си остават на ниво разум и логика. Така, че пуснете си една любима песен, която ви докосва емоционално, легнете, затворете очи и се срещнете със самия себе си.
Автор: Иван Алексиев
Психоплекс 